Тамбурата като древен български музикален инструмент, и нашият принос в разпространението й.

Spread the love
 

Тамбура̀та е музикален инструмент от групата на струнните инструменти .Характерен за България,
Македония, Иран, Авганистан, Кюрдистан, Таджикистан, Пакистан, Индия и Хърватия.
Той има две разновидности с осем или четири струни. Това е народен струнен музикален инструмент, има крушовидна форма и се изработва от дърво, върху което са опънати струни. Звукът се получава чрез дърпане на струните със специална пластинка – перце. Има тамбури с различна форма. Този инструмент е типичен за автентичния български фолклор и има специфично звучене. През Средновековието тамбурите са били познати из цяла Европа под името „тамбур булгара“. В
България в последните години се изпозва повече като акомпаниращ инструмент във всички фолклорни области, а в Пиринската – и като солов.

Но откъде произлизат тамбурите? Защо те са разпространени като народни и изконни инструменти само сред индо-иранските народи? Защо западна Европа нарича тамбурата, и с името Булгара? Но най-вече – защо никой не говори за това? Все въпроси, наглед прости и чакащи своят отговор, но така и не получили такъв от учените… Та защо ли да се занимават те с такъв „селски“ инструмент като тамбурата… Да се върнем в началото…

/разновидности на тамбурата в различните ирански народи, и народи повлияни от иранската култура от Централна Азия – от ляво на дясно: Танбур(Узбекистан); Домбра(Казахстан); Танбур(Авганистан); Дамбура(Туркменистан); Дамбура(Бадащан-област в туркменистан); Танбур(Таджикистан); Танбураг(Пакистан)

Днешните лингвисти, свързват думата Тамбура, придобила универсално значение из цяла Евразия, със прастарото шумерско понятие Пандур, буквално означаващо Дълговрат. Първото изображение н тамбура е плод на асирииската култура, от преди 2300 години. Въпреки това, Тамбурата получава истинска популярност, едва при възхода на Персииската Империя, която чрез доминаращата си роля в древният свят, съумява да разпространи тамбурата из цяла Азия. Българите се явяват своеобразни продължители на това дело, тъй като от факта че Българите са пренесли тамбурата в Европа се обуславя съществуването на над дузина музикални инструменти у съседни и по-далечни европеиски страни, сред който най-известно e бузукито(Гърция), чието друго име е Пандурион.  Най-голяма заслуга за установяване на името и разновидностите на българската тамбура имат френските музикални историци. Пръв Жулом Андре Вийото, участник в научната експедиция, съпровождала Наполеон в Египет, открива специфичните особености на булгарията и въвежда в научната литература понятието танбур булгари (tanbur bulghary). По-късно други двама негови последователи – Ф. Ж. Фетис и А. Расине – откриват и проучват други две нейни разновидности. Така в света стават известни двата основни типа българска тамбура – малка четириструнна булгария и голяма шестструнна булгария.

/Жена свири на Тамбур – рисунка по стените на двореца Хашт-Бехешт в град Есфахан в Иран, от 1669 година./

През 5-6 век, арабският хронист Ал-Фараби, описва първите пристигнали тамбураши в Багдад, и разказва историята им от земята Хоросан(геогравска област отговаряща на Авганистан или Авганистан и Персия в различните исторически периоди). През средновековието тамбурата става и символ на религията и свещенноста при древните кюрди, особено при изпълняването на религиозните ритуали в предислямската малкоизвестна религия Ахл-е-хак, която днес наброява по-малко от милион вярващи, главно при Кюрдите живеещи в Иран(провинция Лорестан).

В западните балкани, тамбурата се среща изключително у районите с плътно и уседнало хърватско население(Славония, Войводина, Южна Унгария, Херцеговина, Загребско). Този инструмент е нетипичен за Същинска Сърбия(Рашка) и Черна Гора, което още веднъж показва различният произход на двата народа. Българският изследовател Красимир Желязков, в неговото изследване за тамбурата, посочва че хърватският фолклорист Фр. Ш. Кухач (Fr. Š. Kuhač) описва двете основни разновидности на тамбурата и им дава определенията, ситна (малка) бугария (sitna bugarija) и крупна (голяма) бугария (krupna bugarija), по името на народа от който произхождат. 

Според хърватският фолклорен ансамбър Трешневка, тамбурата е пренесена от древните прахървати*(скито-сарматски народ, със подобен на българският произход). В тази крайна балканска държава, тамбурицата е издигната като основен народен инструмент и гордост за техният народ. Основните идеолози и композитори, заели се да изведат именно този музикален инструмент до степен на символ на Хърватия са Франьо Кухац, и Франьо Коларич, живели през изминалото столетие.

Интересно е че, погледнато в Переспектива, България, Македония и Хърватия, са разделени само от славянска Сърбия, която пречи да се оформи плътен ареал на хора свирещи този музикален инструмент. В Македония местните културоведи го извеждат като славянски(както между впрочем и всичко, което не успяха да припишат на и от античните македони).

/Българи свирещи на Тамбура – средновековен стенопис в село Арбанаси, и българин свирещ на тамбура – Хрельова Кула – Рилски Манастир/

Напоследък, както с много други културни достижения у нас, така и с тамбурата, стана модерно да се смята че тя е донесена от османските турци. Тази нелепост, най-добре се отрича от двата пред-османски по период стенописа, който доказват че номадските тюрки известни със свойте зурли, въпреки всичко не са донесли тамбурата по нашите земи, защото тя се е настанила тук трайно още през 7ми век – със идването на аспаруховите българи.

/Българин свирещ на Тамбура в народно облекло/

Leave a Reply