2 6 В Д К Л П
Твоят Свят

Велико Търново

IMDB: /10 votes

Report error


 

Герб на Велико Търново

Велико Търново

Collage of views of VT G.png
България
43.0822° с. ш. 25.6317° и. д.
Велико Търново
Координати: 43.082222° с. ш. 25.631667° и. д. | 
  • България
  • Област Велико Търново
  • Велико Търново
Общи данни
Население 71 150 (ГРАО, 2015-03-15)*
70 320 (НСИ)
Землище 30,379 km²
Надм. височина 220 m
Пощ. код 5000 – 5010
Тел. код 062
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 10447
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
– кмет
Велико Търново
Даниел Панов
(ГЕРБ)
Адрес на общината
Пл. „Майка България“ 2, п.к. 54
тел. 062/619 – 304, факс 062/627 – 997
web: veliko-turnovo.bg
e-mail: mayorvt@vt.bia-bg.com

Велико Търново е град, намиращ се в Северна България, център на едноименната област, както и на Северен централен регион. Градът е столица на Втората българска държава и на Княжество България в периода 1878 – 1879 г. През Средновековието носи името Търновград, като постепенно става известен с наименованието Търново. През 1963 г. пред него е добавено „Велико“ в чест на предишната слава на града. Благодарение на богатото си културно-историческо наследство Велико Търново е важен туристически център.

Според данни от 15.12.2015 г. градът е на 16-то място по население със своите 70 000 жители по настоящ адреси един от четирите града в България с положителен естествен прираст от 2006 до 2014 г. Разположен между Дунавската равнина и Стара планина, върху първите възвишения на Предбалкана, Търново е основен административен, индустриален и образователен център на региона. Тук се намират Националният военен университет „Васил Левски“ – факултет „Общовойскови“, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ (вторият по големина университет в България), катедралата Рождество Богородично, крепостите Царевец и Трапезица, множество музеи и културни забележителности; общо 1613 обекта от историческото наследство на България.

През 1879 г. в града се провежда Учредителното събрание, поставящо началото на Третата българска държава. Пазител на града е св. Патриарх Евтимий, чийто паметник се издига над сградата на Великотърновския университет. Велико Търново е град-кандидат за Европейска столица на културата 2019. Връх на антарктическия остров Ливингстън е наименуван Търново в чест на старата столица на Република България.

География

Местоположение

Градът е разположен по поречието на р. Янтра. В него се пресичат главни пътища, свързващи Източна със Западна България (Варна – 223 km, София – 220 km) и Централна Европа с Мала Азия (Русе – 107 km, Капитан Андреево – 209 km). През Велико Търново минава европейски транспортен коридор №9.  В съседния град Горна Оряховица (7 km) се намира Летище Горна Оряховица и най-голямата железопътна гара в Северна България.

Заедно с околните населени места (Горна Оряховица, Лясковец и др.) градът образува агломерация с население 128 867 души. На изток и североизток градът граничи с Арбанашкото бърдо, на север – с местността Орловец, на запад – с местността Козлуджа, и на юг – с местността Дълга лъка.

Градът е разположен на площ от 20,4 km², а неговото землище на площ от 30,379 km².

Релеф

Релефът на община Велико Търново е разнообразен – равнинно-хълмист и планински.

Велико Търново е разположен на 208 m средна надморска височина по склоновете на красивите проломи и меандри на р. Янтра. Градът е естествено защитен от реката и скалните венци, които го ограждат.

Хълмовете, върху които е разположен град Велико Търново, имат варовиков състав с прослойка от пясък, глина и сив мергел, натрупани като утайка от кредното море, което преди милиони години е заливало нашите земи.

Води

Waterfalls in Veliko Tarnovo,Bulgaria.png

Най-голямата водна артерия в региона е река Янтра с притоците си Росица, Стара река, Джулюнска, Голяма река, Веселина, Видима, Белица, Дряновска, Негованка и др. Водосборният басейн на реката е 7862 km².

Основен питеен източник е хидровъзел „Йовковци“, снабдяващ с питейна вода повече от 25 населени места. На територията на общината има 18 микроязовира. Характерни за региона са карстовите изворни пещери. Подземните минерални води се използват за пиене и балнеолечение. Термоминерални води има при село Вонеща вода.

Почви

Почвеното разнообразие е голямо, като на север преобладават различните видове черноземи, а на юг – сивите горски почви. Черноземите са почви с високо и ефективно плодородие. Върху черноземите се отглеждат житни и фуражни култури, зърнени култури, зеленчуци. Сивите горски почви притежават по-малко хумус от черноземите и канелените горски почви, затова е необходимо да бъдат наторявани с органични и фосфорни торове. Регулярното напояване повишава плодородието им. Разпространени са също и рендзините – хумусно-карбонатни почви. Предпоставка за образуването им е наличието на карбонатни почвообразуващи скали. Те са богати на хумус, сухи и силно дренирани почви.

Хълмове

Част от квартал „Асенов“ и Гарга баир

Велико Търново е разположен върху няколко хълма. Хълмовете Царевец, Трапезица и Момина крепост са били основни центрове на царе и боляри по време на Втората българска държава. Хълмът Света гора е бил духовен и книжовен център, на част от него днес е Ректоратът на Великотърновския университет. Хълмът Гарга баир се намира северно от Трапезица. На хълма Орловец са разположени историческият квартал Варуша и кварталите Акация и Картала, най-високата точка е с надморска височина 241 m. Хълмът Трошана се намира южно от Света гора и западно от язовир Мотела, на него се изгражда Велико Търново хилс.

Местности

Край града има местности, които пазят своите имена дълги години. Сини вир се намира на запад от квартал Чолаковци в долината на река Янтра извън града. Местността Дервент е в пролома на река Янтра, в близост до Преображенския манастир. Хълмовете Големия дувар и Малкия дувар в посока Дебелец. Намират се между Велико Търново и Присово,Саламатя и Козлуджа – на запад от града, мостност Зелени дол – на север от връх Картал.

Климат

Зимен пейзаж – река Янтра с паметника „Асеневци“

Климатът е умереноконтинентален – с горещо лято (средна юлска температура 21,8 °C и абсолютен максимум 41,1 °C) и студена зима (средна януарска температура –0,6 °C и абсолютен минимум –28,1 °C). Средногодишната температура е 11,5 °C.

Поради географското положение на Велико Търново преобладават западните, северозападните и североизточните ветрове, ориентирани главно по речните долини. Средната скорост на вятъра е около 1,3 m/s.

Средногодишните валежи са 680 mm, с летен максимум и зимен минимум.

Ветрове

В градът преобладават ветровете от Северозапад и Югозапад. Ветровете са предимно със скорост от 12 – 15 m/s.

Климатични данни за Велико Търново (НИМХ−БАН) 1981−2010 норми, рекорди от 1941 г. до 1971 г.
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 14 17 22 31 34 38 41 42 38,3 32,9 23,1 22 42,0
Средни максимални температури (°C) 4,1 5,6 11,2 17,2 22,1 25,7 28,1 28,9 23 18,1 10,6 4,5 15,9
Средни температури (°C) 0,5 1,1 5,4 10,6 15,4 18,9 21,2 21 16,5 11,3 5,1 0,7 11,6
Средни минимални температури (°C) −3,9 −2,9 0,8 5,4 9,8 13,2 15,1 14,9 11 6,6 1,4 −2,4 6,8
Абсолютни минимални температури (°C) −24 −19 −4 −2 −1 1,6 2 3,5 1 −4 −11,3 −21,1 −24
Средни месечни валежи (mm) 49 49 62 68 70 53 40 33 53 48 49 61 593,3

 

Флора

В района на Велико Търново преобладават широколистните гори (88 %) – бук, габър, дъб, череша, топола, липа и др. От иглолистните дървета има ела, шотландски бор и други. В близост до река Янтра и край изворите и блатата виреят зелени водорасли, кремъчни водорасли и други. Срещат се над 25 вида гъби: манатарка, печурка, пачи крак и други.

Фауна

Територията на района има разнообразие на животински видове – 350 вида птици и 35 вида животни. Най-разпространените бозайници са заек, сърна, елен, лалугер, таралеж и други. От птиците най-често срещани са: врана, лястовица, щъркел, кукувица, бухал, фазан, сокол и други. Има над 180 вида насекоми: мравки, скакалци, бръмбари, пчели, оси, гъсеници, паяци и др. Има също и влечуги: костенурки, смокове, гущери, змии и др. От водните представители се срещат: сом, щука, бяла мряна, жаби, костур и други.

История

Произход на името

Най-разпространената теория за произход на първоначалното име Търновград е славянската – от старобългарското тръневъ, тръновъ, тоест „трънлив, трънен“, и градъ – „оградено място, крепост, твърдина“, откъдето след това се развиват по-късните форми на името на града. 

Праистория и античност

Велико Търново има повече от 6000-летна история, като първите свидетелства за живот са от 4000 г. пр. Хр. и са намерени в местността Качица. На хълма Трапезица и в подножието му са открити останки от тракийски и други древни племена.

Ранновизантийски период (IV-VI в.)

На хълма Царевец е съществувало укрепено римско селище. Години по-късно на хълма е съществувало укрепено византийско селище.

Раннобългарски период (VII-XI в.)

Районът около града е бил обитаван от славяни. В периода VII – VIII век, на хълма Царевец се създава селище съставено от славяни и българи. Вероятно градът е бил една от резиденциите на българските владетели, имайки в предвид българското и славянското население в региона. Градът е нападан от печенези, узи и кумани. По време на този период в града е имало голям български гарнизон. [11] Според много историци Търново като български град е бил застроен от хан Крум. Основи на сгради от Първото Българско Царство са открити на хълма Царевец. В Църквата „Свети Четиридесет Мъченици“ са открити колони с надписи от хан Крум и хан Омуртаг.

Столичен период (XII-XIV в.)

No links available
No downloads available

Related movies